През 1880 г. в Княжество България се приема Закон за правото на сечене на монети, с
който се създава националната парична единица на държавата (лев). Година по-късно се секат първите медни монети, през 1882 г. – сребърни, а през 1894 г. се появяват и златните. В същото време присъединяването на Княжество България към Латинския монетарен съюз и приемането на френския наполеон като общовалидна европейска валута насърчават развитието на търговията, пътуванията, образованието на българите в страните от Съюза.

     Първите български монети се секат първоначално в Англия, по-късно в Русия, а след това в Австро-Унгария. Макар гравьорите да са французи и австрийци, те умело изобразяват върху монетите символи от българската история. Най-разпространените са християнският кръст в различни варианти, лъвът като символ на могъщество и сила, розата, българският трибагреник.

     Някои монети в експозицията силно привличат вниманието на посетителите. Един от най-интересните експонати е монетата от 50 стотинки – част от емисията монети от 1916 г. Тази емисия е последната, в която се секат сребърни и златни монети от 1 и 2 лева. Българската народна банка ги задържа в обращение едва до 1918 г. По силата на Ньойския договор страната ни трябва да изплати репарации на съседни държави и правителството се принуждава да изтегли от обращение всички изработени сребърни монети, да ги претопи и да предаде благородния метал като обезщетение на Сърбия и Гърция. От емисията от 1916 г. са останали само 7 – 8 монети и това е обстоятелството, което ги прави обект на непрекъснати опити за фалшифициране.

Рекламата е сретство за въздействие и се иследва от широк кръг специалисти. Езика на савременната реклама, отразява начинът ни на общуване, като същевремено налага тенденций, които се проявяват във всекидневното говорене. Макар най често да превличат вниманието ни с свойте изображения, рекламите са предимно послания, изръзени словестно.