Овцете в едно село живеели мирно и кротко в кошарата си. Около оградатаобикаляли кучета и гонели вълците надалече. Ядосвали се вълците, че не могат да стигнат до овцете, и решили да си послужат с хитрост. Те изпроводили пратеници при овцете уж да сключат „вечен мир“.

– Ние винаги сме ви харесвали много – започнал един от вълчите пратеници, – но кучетата са причината да не ни обичате.

– Добре ще бъде да убием всички кучета и да заживеем заедно в мир – добавил друг вълк.

– Да, съгласни сме – изблели две овце. – И на нас са ни омръзнали тези все лаещи кучета!

– Не! Не трябва да го правим! – отсякъл обаче един стар овен.

– Защо? Защо? Нека да сключим мир с вълците и да заживеем спокойно. За какво ще са ни тогава кучетата? – заблели една през друга овцете.

– Защото – изправил глава старият овен – дори когато кучетата ме пазят, не съм спокоен, докато вълците обикалят наоколо. А представяте ли си какво ще бъде, когато останем насаме със зверовете?